Сградите са отговорни за 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на CO2 в ЕС. Новите сгради обикновено изискват три до пет литра отоплително масло на квадратен метър, докато по-старите сгради консумират средно 25 литра. Дори някои сгради могат да консумират до 60 литра. В момента 35% от сградите в ЕС са по-стари от 50 години. Смята се, че чрез повишаване на енергийната ефективност на сградите прилагането на мерки за енергийна ефективност в сградите може да намали общото потребление на енергия в ЕС с 5-6% до 2020 г. и да създаде нови работни места между 280 000 и 450 000.

Важна част от законодателството е Директивата за енергийните характеристики на сградите (2002/91 / ЕО – EPBD / ДЕХС), която е ангажирана за намаляването на емисиите на парникови газове в ЕС под нивата на 1990 г. с 8% до 2010 г. и също е вдъхновена от Протокола от Киото, която има за цел да намали глобалните клетки с парникови газове  в сравнение с нивата от 1990 г.с 5,2%.  ДЕХС предвижда всички държави от ЕС да разработят своите строителни разпоредби чрез въвеждане на схеми за енергийно сертифициране на сгради и чрез наблюдение на използването на котли и климатици в употреба. Въпреки че това предоставя добра възможност за разпространение на енергийната ефективност в европейските сгради, това е трудно и продължаващ процес за европейски страни да да транспонира и прилага директивата във вътрешното законодателство. С приемането на Директивата за енергийните характеристики на сградите (Директива 2010/31 / ЕС) държавите-членки на ЕС са изправени пред предизвикателството да гарантират въвеждането на сравнителна система за оценка, която насърчава по-амбициозни изисквания за енергийни характеристики, определени от националните и регионалните закони за зониране, и редовното преразглеждане на тези регламенти. Тази ситуация посочва към прилагането на най-ефективната методология при определяне на минимални изисквания за сградната обвивка и технически системи и технологично реновирани сгради, близки до нулева консумация на енергия. В директива се гласи, че държавите-членки са задължени да разработят минималните стандарти за енергийните характеристики на сградите и елементите, които изграждат сградите, като посочват, че е необходимо да се определят по-конкретни действия, за да се мобилизира големият потенциал за икономия на енергия в сградите и да се намалят големите разлики между резултатите, постигнати от държавите-членки в този сектор.