ЗЕЛЕНА ИКОНОМИКА

„Зелена икономика“ -по смисъла на думата означава повишаване на социалното благосъстояние и социалното равенство и намаляване на рисковете за околната среда и екологичния недостиг. Най-просто казано, зелената икономика има концепции като ниски въглеродни емисии, ефективно използване на ресурсите и социална отговорност. В същото време „Зелена икономика“ и осигурява намаляване на въглеродните емисии; увеличаване на биоразнообразието; предотвратяване на загубата на екосистемни услуги, осигурявайки на баланс по приходите, заетостта и растежа на публичния и частния сектор.

В края на 2008 г. Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП) определя Зелената икономика като „Система от икономически дейности, свързани с производството, дистрибуцията и потреблението на стоки и услуги, които ще подобрят благосъстоянието на хората в дългосрочен план, без да излагат бъдещите поколения на значителни екологични рискове и екологичен недостиг “. Основната цел на инициативата за зелена икономика, ръководена от ЮНЕП, е да осигури подкрепа за екологично озеленяване и инвестиции, които планирани в зелени сектори и за осигуряване на необходимата подкрепа за анализа.

„Зелени сектори”, които са определени от ЮНЕП, и са полезни както за преодоляване на кризи в околната среда, и са важни за преодоляване на глобалната финансова криза с въздействието им върху заетостта и възвръщаемостта на капитала. Зелената икономика има за цел да следва модел за устойчиво развитие и да направи стъпки, които няма да изострят дисбаланса на климата с екологичния дефицит.

Понятието на Зелен Нов Ред, която се споменава заедно със Зелената Икономика, е влязло в живота ни от известния американски журналист Томас Фридман, който с вдъхновението си от новия ред в своята колона в New York Times написа, че кризата може да бъде преодоляна само със Зелен Нов Ред. Зеленият нов ред, споменат единствено в манифеста на изборите от Зелените през 2009 г., се превърна в политиката на всички политически движения от дясно на ляво като единствената реалистична алтернатива от 10 години насам и държавите, особено ЕС, формират финансови политики в съответствие с този ред.